Аз го научих лесно.
Кокерите принципно са доста привъзващи се животни и милеят за стопаните си.
С каишка се разхождахме доста по един и същ маршрут и в един момент просто го пуснах без каишка. Той си караше по същият маршрут и когато се отдалечи малко, като му викна името се спира за да се приближа. Научих го и на тротоарите да чака, като му кажа СТОЙ.

Мнго умни кучета са, просто трябва да се намери подход.
В парка пък го пускам да си прави каквото иска, той колкото и да се е отдалечил се обръща да види къде сме и се връща сам. Един път му направихме номер и се скрихме с приятелката ми зад едно дърво и го наблюдавахме какво ще направи като не ни намери с поглед. Супер спече

погледа му беше притеснен и се затича назад да ни търси и като ни видя зад дървото се спря и пак дразна нанякъде

Да е жив и здрав
