Здравейте от нас:)Аз сама за себе си не мога да кажа дали гледам кучето си по най-добрия начин или дали то е истински щастливо но естествено мога да предполагам и да се надявам да е така.Със сигурност мога да кажа че гледането на Лейди ме прави много по щастлива и всеки ден благодаря на Господ че я има:)
А отностно въпроса с какво ни прави по-добри гледането на куче-научаваме се да бъдем много по толерантни,да мислим за любимците си като за част от нас,да ги обичаме истински ,защото знаем че и те ни обичат по същия начин.Започваме да вярваме че съществува истинско приятелство и то не е само между хората .Още в мига в който видях Лейди за пръв път (тогава беше само на 14-18 дни) почувствах много силна връзка помежду ни.Трудно изчаках деня в който да си я прибера в къщи.
От тогава се научихме да правим много компромиси ,но всеки от тях си заслужаваше било то дори да я видя само веднъж как ни се усмихва,как ляга и заспива вечер на възглавницата ми,как се събужда под одеялото ми,как не пропуска да ме посрещне всеки път който се прибирам.Кучето ни дава всичко от себе си да ни прави щастливи,то живее за нас и би било логично и ние да го правим щастливо,и ние да му даваме цялата си любов.Жалко е обаче че не всички приемат по този начин нещата ,а вземат домашния любимец като предмет или поредната играчка която може да бъде изхвърлена когато омръзне.
Та като заключение ще кажа че който си носи добрината от вътре той може да става и по-добър и много по добър и да дава обичта си и да се раздава,а този който не я носи-ако ще и 10 домашни любимеца да си вземе няма да стане по добър,а ще направи 10 животинки нещастни

Увлякох се за сетен път,защото темичката е интересна и позволява да прекаляваме

поздрави от нас